Ако падне правителството: Новият модел на служебен кабинет е пълна каша
Автор: Полина Паунова, " Капитал " Следвайте " Гласове " в Телеграм
Въпреки че след крайното напрежение и тежките думи съдружните сътрудници от ПП-ДБ и ГЕРБ успокоиха топката и даже позволиха, че може да продължат да ръководят дружно, сюжетът за предварителни избори продължава да наподобява реален.
Ако се стигне до него, страната ще се озове в неизпробвана досега обстановка. Причината е, че с шестата корекция на конституцията бяха променени изоснови методът на назначение на длъжностен кабинет и институционалното ръководство на страната до провеждането на предварителен избор.
Президентството изпрати на Конституционния съд текстовете на тези разпореждания, само че защото той към момента не се е произнесъл, стигне ли се до избори, назначението на служебна власт ще би трябвало да се стане по новия метод, защото измененията в конституцията са в действие. В тях има редица неясноти, които могат да доведат до процедурна каша, а в най-лошия случай може даже да блокират провеждането на избори.
Причините за това са най-общо две:
Липсата на обещания от ръководещите специфичен закон, който да контролира пълномощията на служебния кабинет.
Промените, признати есента, плануват, че в случай че не се реализира единодушие за сформиране на държавно управление, президентът назначава служебно след съвещания с парламентарните групи. Съставът на кабинета се предлага от номинирания от него за длъжностен министър председател, като подобен може да бъде единствено някой, заемащ една от закрепените в конституцията обществени длъжностни.
Така, в случай че би трябвало да назначава кабинет, Румен Радев ще може да избира за сред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Сметната палата или заместниците му, шефа и подуправителите на Българска народна банка, омбудсмана или заместниците му.
Ефект №1: Правителство на ГЕРБ
Първият резултат, който ще се прояви, е ситуационен: изброените изчерпателно длъжности в този момент са доминирани най-вече от свързани с ГЕРБ фигури. Това значи на процедура, че групировката на Борисов ще си сформира държавно управление, което да ръководи до изборите и да ги провежда. Причината е, че служебният министър председател самичък избира министрите си, президентът единствено ги назначава с декрет.
Как наподобява обстановката сега с длъжностите, сред които президентът може да избере възможен длъжностен министър председател?
Председателят на Народното събрание Росен Желязков е от партията на Борисов. Сметната палата се оглавява от някогашния народен представител от групировката Димитър Главчев. Заместниците на Главчев пък са Горица Грънчарова-Кожарева, която е дълготраен член на Сметната палата, предлагана от разнообразни политически сили и брачна половинка на някогашния член на Висш съдебен съвет от прокурорската гилдия Михаил Кожарев. Тя е допустима и за ГЕРБ, и за Движение за права и свободи. Друг зам.-председател на палатата е Тошко Тодоров - някогашен специалист към ДАНС и към ГЕРБ, чиято партийна кариера приключи безславно след ефирен гаф. Омбудсманът Диана Ковачева пък беше определена за арбитър в Страсбург, тъй че няма по какъв начин да оглави служебно държавно управление. Друга алтернатива е гуверньорът на Българска народна банка Димитър Радев или заместниците му. По неофициална информация от парламентарните партии обаче въпреки и да е най-приемлив за всички тях, Радев ще има задания по възможното приемане на България в еврозоната, които не би могъл да съвместява с премиерските функционалности.
Ефект №2: в случай че няма декрет за длъжностен кабинет
Извън обоснованото съмнение, че служебният кабинет може да се окаже напълно доминиран от една политическа групировка, съществува и различен риск - да няма въобще подобен.
На този стадий няма никаква изясненост какво се случва в две хипотези:
- в случай че всички от изброените откажат да заемат длъжността министър председател и президентът не може да назначи длъжностен кабинет;
- в случай че президентът не е склонен с номинациите за министри и откаже да подпише указа за съставяне на служебно държавно управление.
Подобни благоприятни условия не са уредени в новоприетите конституционни промени. Потенциалната обстановка със длъжностен кабинет е разказана сбито в наредба на член 99, ал.5, която гласи: " в случай че не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът след съвещания с парламентарните групи и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател назначава служебно държавно управление и насрочва нови избори в двумесечен период ".
Подобен акт, несъмнено, става с декрет. В актуалната политическа обстановка е допустимо избрани публични групи да призоват президента да не подписва указа за назначение на кабинет. Конституцията не е планувала какво се случва при подобен сюжет.
Макар и по-малко реалистична, въпреки всичко има теоретична опция всички сред вероятните служебни министър председатели да откажат да заемат поста. В текстовете на главния закон няма механизъм за принуждаването им, нито има разказан вид какво следва, в случай че това се случи.
Най-логичното в такава обстановка е да продължи да работи кабинетът в оставка. Но тук изскача още един проблем: в конституционния текст назначението на служебно държавно управление е обвързано с определянето на датата за нови избори в двумесечен период. Така се стига до обстановката, в която съгласно някои конституционалисти, в случай че няма назначен длъжностен кабинет, няма да има и опция за осъществяване на предварителен избор.
Ефект №3: по какъв начин се разпуска Народното събрание
Ако всичко от процедурата по назначение на служебна власт премине безпроблемно (т.е. има определен министър председател, той уточни министри, а президентът подпише указ), се стига до последваща противоречива обстановка.
Според новите конституционни текстове Народното събрание не се разпуска, което е добре, тъй като ще има функционираща законодателна власт. Промените обаче плануват Народното събрание да не заседава в едномесечен период преди произвеждането на изборите. Тук създателите им не са планували президентът да разпуска Народното събрание с декрет. Така че сега, в който остане месец до провеждането на изборите, депутатите би трябвало да спрат да заседават.
С полагането на клетвата на новите депутати се приключват пълномощията на предходното Народно заседание, излиза наяве от конституционните текстове. Така обаче съществува чисто теоретичната опция от избора на новия парламент до конституирането му на процедура да има не 240, а 480 депутати: предходният състав на Народното събрание още не е разхлабен (защото това става с конституирането на новия), само че новите народни представители към този момент са определени.
Тази догадка провокира доста бурни диспути в Народното събрание още при гласуването на конституционните текстове. Тя беше и измежду атакуваните от президента Румен Радев пред Конституционния съд.
Ефект №4: в случай че Конституционен съд се произнесе?
В случай че се стигне до назначението на служебно държавно управление, хипотетично обстановката може да доближи неуместни измерения, в случай че в това време Конституционният съд се произнесе, че атакуваните от президента текстове от главния закон фактически са противоконституционни. Искането на президента обхващаше точно тези противоречиви моменти: конституирането и разпускането на Народното събрание и назначението на служебно държавно управление.
Подобно съмнение е прекомерно екзотично, тъй като надали органът предназначен да пази конституционния ред, ще го взриви умишлено. И въпреки всичко, в случай че някой в действителност желае да " срути " страната, сходен ход би довел до неразбираем краен резултат. Пред " Капитал " източници от Конституционен съд разясниха, че скоро изговаряне няма да има, а и " няма парламентарен арбитър, който, вместо да желае да позволи рецесията в страната, да желае да я задълбочи ".
Колкото до пълномощията на възможния длъжностен кабинет - все още те са извънредно неразбираеми. Според конституцията: " съществена задача на служебното държавно управление е да провежда почтени и свободни избори. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон ".
Такъв закон не беше признат. Затова в новата обстановка с настоящ парламент един длъжностен кабинет ще е като постоянен партиен и даже може да предлага законови промени, които депутатите да гласоподават.
Инфо: capital.bg
